Google Website Translator Gadget

сряда, 16 ноември 2011 г.

Годишен отчет за дейността на Сдружение „Приятели на котката“ за 2010 г.

Годишен отчет за дейността на Сдружение „Приятели на котката“ за 2010 г.
През 2010 година Сдружение „Приятели на котката“ пое грижата за около 260 котки. Имахме многобройни случаи на котки с тежки травми, някой от които бяха изоставени от стопаните си поради нежелание да ги лекуват. Погрижиме се за голям брой бездомни котета с различни заболявания, които бяха в много лошо състояние поради нищетата на уличния живот. Осигурихме задомяването на котки при няколко случая на починали възрастни стопани. Имахме и няколко много тежки случая, при които котета не можаха да се преборят и да оздравеят. През годината инцидентно помогнахме за лечението и на няколко кучета.
Общо 120 котки бяха осиновени в България и Германия, като на всички беше извършена пълната подготовка за осиновяване – обезпаразитяване, ваксиниране, чипиране, кастиране, ако са в подходяща за това възраст. Половината от тези котки имаха нужда от ветеринарно лечение и прекараха известно време в клиника, а след това в приемен дом. За заминалите за Германия котета Сдружението поема разходите за медународни паспорти и самолетни билети.
Над 100 котки бяха кастрирани и върнати по местообитанията им.
През 2010 година Сдружението взе участие в няколко събития с цел привличане на публична подкрепа за осиновяването на безпородни животни, както и за предотвратяване на насилието върху животни. Едно от тези събития бе Международната фелиноложка изложба в музея „Земята и хората“ на 20 и 21.11.2010 г., където Сдружението беше представено със свой информационен щанд.
Всички котки, за които сме се грижили, открадват по малко от сърцата ни, но има някои много специални котета, с които сме изживели много болка и толкова по-голяма е радостта ни, когато те се отправят към новия си живот с осиновителите.
През март се срещнахме с Ума, тя имаше нужда от операция заради масирана херния, а през юни замина за осиновяване в Мюнхен, Германия.
През април се наложи да съдействаме за една тъжна раздяла – управата в столичен старчески дом не беше съгласна любимката на пенсионерите да обитава двора и искаше котката да бъде отстранена. Люси преболедува тежка болест след напускането на дома, но за щастие през май намери семейство, което я осинови.
Самър беше изоставена през април от стопаните си, които не желаеха да се погрижат за лечението й, след като беше паднала отвисоко и беше със счупени задни крака. След като ние я поехме, тя претърпя операция и се възстановява дълго време в приемен дом. Беше осиновена в началото на 2011 година.
Бони и Клайд са две котета- пиратчета, които загубиха по едно оче вследстиве на тежко възпаление. Те живеят в колония котки, където има хронична очна инфекция и нашите усилия там са за прекратяване на размножаването чрез кастрация на всички котки.
През годината лекувахме няколко котки, зверски нахапани от кучета. Наложиха тежки интервенции като ампутация на краче, опашка, но след оздравявнето си тези мили животинки забравяха болката и даряваха новите си стопани с безрезервна обич.
През август поехме за лечение Каспар – женско бяло котенце, което беше с вродена малформация на таза и задните крачета. Въпреки това тя бързо намери стопани без предразсъдъци в Германия.
За съжаление се срещнахме с много котета с възпалени очи, с едно сляпо око или напълно загубили зрението си. Едно от най- пострадалите котенца беше малката госпожица Кали – тя беше намерена в окаяно състояние и претърпя 3 очни операции до края на 2010. Независимо от това тя израстна като изключително жизнерадостна и игрива котанка, чиято слепота би била трудно забележима за случайния наблюдател.
Крис беше спасен от деца, които го измъчваха, а по-късно беше осиновен в Лайциг.
Козета и Гаврош намерихме през есента в окаяно състояние – силно недохранени, със серизни кожни проблеми и възпалени уши. След лечението те се превърнаха в истински принц и принцеса и за Нова година бяха осиновени от семейство с две деца в София.
Оливър беше друго котенце в тежко състояние, което след лечението се превърна в малка мъркаща прелест и беше успешно осиновен.
Котаракът Сивко прекара няколко месеца на лечение с дълги курсове антибиотици, а през май историята му завърши успешно с осиновяване във Франкфурт.
Мазньо беше изключително чаровен и глезен котарак, на когото се наложи корекция на счупена челюст и дълго лечение с антибиотици заради кожни проблеми, но пък всичко свърши чудесно с намирането на добри осиновители – семейство в София. 
Таня и Мачо са котета, намерени през лятото в отчайващо състояние, но с невероятна воля за живот. Те станаха наша гордост и наше вдъхновение. Въпреки че и двамата не можеха изобщо да ползват задните си части – таз и крака, те бяха излекувани до състояние, което им осигури достоен и по тяхному пълноценен живот. На Мачо бяха апутирани и двете задни лапи и той намери начин да се придвижва успешно и много бързо на предните без да се влачи и да се образуват ранички. Таня свикна как да се подпира на обедвижените си задни крачета. И двамата бяха осиновени в германски семейства, където съжителстват с още няколко други котета и са им постоянни партньори в игрите и закачките. Ние изпитахме невероятно възхищение пред несекващата жажда на живот на тези сладури и това беше един от най-удовлетворяващите случаи за годината.
Друг такъв специален случай за нас стана отглеждането на десет бебета котета от три котила чрез биберон. Бебетата бяха непрогледнали, захвърлени от хора в найлонови пликчета, за да бъдат убити. Всички тези бебоци израстнаха и се превърнаха в котенца, бяха ваксинирани с по две ваксини и предадени на новите им стопани в отлична кондиция.
В заключение бихме искали да благодарим на нашите доброволци, на нашите дарители и на тези, които се грижиха за болните ни животни. Без всички вас нямаше да бъде възможно тези мили същества да получат шанс за нов живот. Благодарим на осиновителите, които поемат щафетата и се посвещават в грижа за новите си питомци.
Надяваме се, че ще продължите да ни подкрепяте, за да можем и ние все така да се борим за добруването на пострадали и застрашени котки. Имаме нужда от дарения– материални, финансови, логистични, а също така не ни достигат доброволци.
Мария Димитрова
Председател на сдружение „Приятели на котката“
7 юли 2011
гр.София

Церебеларна хипоплазия

 
Това отново е Джак, представяли сме го вече. Джак е от групата на т.нар. специални любимци. Роден е с церебеларна хипоплазия и неговата история и подробности може да откриете малко по-надолу на страницата. С тази снимки искаме да ви представим превод на една статия, която е наречена "10 причини да осиновите коте с церебеларна хипоплазия". Надяваме се, че това ще стигне до повече хора и един от вас може би, кой знае, ще хареса Джак и ще се превърне в един специален стопанин. Оригиналът на статията е - http://lifewithchcats.com/2011/11/06/10-reasons-to-adopt-a-less-adoptable-pet/
А ето го и преводът на български:
Преди време публикувах пост озаглавен „Бихте ли осиновили коте с цереберална хипоплазия“ и бих искала да ви споделя няколко коментара, които получих по повод на поста.
Първият беше от загрижена жрена, която обмисляше да осинови коте с ЦХ (* съкращене от церебеларна хипоплазия), но се разколеба поради няколко причини. Въпреки че никога не бих искала да попреча на осиновяването на такова коте в добър дом, аз оцених нейната откровеност и факта, че възприемаше осиновяването отговорно.
Друг коментар беше точно това, на което се надявах – жена сподели своята история за осиновяването на нейното коте с ЦХ и как то е внесло толкова много нови неща в семейството й. Именно истории като нейната и много други ме вдъхновиха да напиша този пост.

И така – защо някой би поискал да осинови коте със специални нужди или т.нар. специален любимец:
Причините са различни за всички, но ето няколко примери. Ако пък вие сте осиновител на коте със ЦХ (или на друго коте със специални нужди) и смятате, че съм пропуснала някоя причина, моля споделете в коментарите.
1. Церебералната хипоплазия е състояние, което не прогресира, не е болезнено за котето (което означава, че никога няма да се влоши или развие в друго състояние) и котето (освен ако няма други здравословни проблеми) ще живее нормален и пълноценен живот като всяко друго коте. (След 3 години съвместен живот с Джак, мога да кажа, че неговият живот дори е с една идея по-пълноценен от този на „нормалните“ ми котки). Дори много стопани на котета с ЦХ казват, че животът на котето им се е подобрил с възрастта. (Нещо, което също наблюдавах с Джак. В началото когато го прибрах, той беше много по-зле.) Именно това се е случило с CG.
2. Те (най-вероятно) няма да скачат по вашите кухненски плотове. (Да, при нас е така.) Това не е така с всяко коте с ЦХ, но повечето хора, с които съм говорила, казват, че техните котки не скачат. Знам, че това вероятно е твърде маловажна причина за някои, но за други може да е сериозна и практична такава.
3. Някои хора съжаляват котетата с ЦХ, защото им приличат на клатушкащи се пияни морячета. Но определено няма причина да мислите по този начин за тях. Повечето котета с ЦХ не осъзнават, че са по някакъв начин различни от останалите си събратя.
4. Толкова е забавно да наблюдаваш прогреса на тези котки. (Да, това важи и при нас с Джако – затова му се възхищавам толкова много.) Както споменах по-горе, някои котета с ЦХ се подобряват с времето и възрастта (причини – развиване на мускулатурата и подобрена координация в резултат на игри) – но освен това те се учат как да правят нещата по свой начин всекидневно.
5. Може да се радвате, не само че сте дали дом на специално коте, но и на такова, което се счита за по-трудно осиновяемо. По-трудно осиновяемителюбимци, независимо дали са възрастни, с черен цвят, от породи като питбул или такива със специални нужда, в повечето случаи са пренебрегвани поради глупави причини и съображения. След като веднъж хората успеят да погледнат отвъд „недъзите“ на тези котки, аз мисля, че те разбират колко перфектни са тези същества всъщност.
6. Тъй като тези котки имат някои специални нужди и ограничения, твърде вероятно е вие да прекарвате повече време с тях, отколкото с „нормална“ котка. Това допълнително време и енергия спомага да се развие силна връзка между вас и вашия любимец – и тази връзка ще помага и двама ви да преодолеете всяка трудност. (Дам, това е страшно валидно и при нас с Джак – той е втората котка, най-много привързана към мен).
7. Чрез осиновяване на коте с ЦХ, вие се превръщате в позитивен пример и „представител“ на състоянието. От споделянето на информация за него с приятели до запознаване на вашия ветеринарен лекар с него (на много от тях това състояние не им е познато),вие разпространявате факта, че тези котета могат да бъдат прекрасни домашни любимци. А това е изключително важно, защото все още съществуват предубеждения спрямо котките със специални нужди и много от тях се евтаназират само защото състоянието им просто не е познато.
8. Ако чувствате, че притежавате много обич, която да дадете някому, защо това да не бъде коте, което се нуждае най-много от нея? Това беше и моята филосфия когато осинових първото си коте с ЦХ. Не знаех абсолютно нищо за това състояние, но реших, че мога да дам цялата си обич, време и енергия на животинче, което наиситна има нужда от тях.
9. Има нещо наистина специално в тях. (не мога да не бъда абсолютно, на 1000% убедена в това) Наречете го jeux de vie или просто сладост – но повечето котета с ЦХ, които ще срещнете/видите са едни от най-милите същества. Може би това е така, защото те имат невероятна връзка със своите стопани или може би е резултат от техния мозъчен недъг (като шега, кой знае??). Каквато и да е причината, има нещо специално в тези котки, което със сигурност си заслужава допълнителното усилие.

събота, 17 септември 2011 г.

Интересно и забавно за котката!

 
Имате котка? Вероятно знаете много за вашето космато другарче, но се обзалагаме, че има много фантастични забавни факти, които не знаете :)

1. Вероятно никога не сте мислили за котката си като за деснячка или левачка, но над 40% са или десняци или леваци. Това означава, че са много малко тези, които си служат еднакво добре и с двете лапички. Късметлии! Сигурно могат да работят с отварячката за консерви. Повечето женски котки са деснячки, докато повечето котараци са леваци.

2. Топло или студено?

За храната иде реч. Котките не обичат тя да бъде прекалено топла или прекалено студена. За тях идеалната храна е със стайна температура - точно като тяхната плячка ако ловуваха свободно.

3. В живи цветове

Котките виждат цветно, така че новата ви рокля в оранжево, лилаво и жълто няма да убегне от вниманието им. Те също така имат феноменално нощно зрение - нуждаят се само от една шеста от светлината необходима на човек, за да виждат добре.

4. Знаете ли, че правилната английска дума за група котенца е “kindle” - точно като модерното ново електронно устройство за четене на книги.

5. Мяу?
Всички познаваме този звук, дали е въпросителен, изплашен, щастлив, или настоятелно изискващ вечерята. Любопитното е, че котките мяукат само на хора, не на други котки.


6. Детектори на настроения на 4 лапички
Котките са изключително интуитивни създания и могат отлично да доловят настроението ви, особено от тона на гласа ви. Те знаят кога им крещите (въпреки, че често не ги е грижа за това). Ако искате котката ви да се успокои, опитайте се да и говорите с успокояващ, любящ глас. Ще бъдете приятно изненадани.


7. Височайше начало
Някога да сте се чудили кой е изобретил котешката врата? Сър Исак Нютон! Вероятно е бил раздразнен от котката си, която през цялото време е искала ту да излиза ту да влиза и го е отвличала от работата, така че го е принудила да направи нещо по въпроса – за облекчение на много любители на котките в днешно време.


8. Падането
Котките наистина падат на краката си. Всъщност, те всички падат по един и същи начин. Първо завъртат главата си, след това усукват гръбначния си стълб, следват го задните крака и най-накрая извиват гръб като по този начин смекчават удара. Но моля ви не експериментирайте с това в дома си. Приемете думите ни на доверие.


9. Машини за бебета
Освен ако не искате прайд от котки в дома си, кастрирайте пухкавите си приятели. само една двойка котки и техните котенца могат да произведат 420 000 (!) котенца поколение само за 7 години.

10. Индивидуалност
Точно като човешките отпечатъци от пръсти, котките имат свой собствен уникален начин да бъдат различени още от раждането си – техният нос! Възглавничките на носовете им са набраздени по уникален начин, така че няма 2 котки с еднакви отпечатъци.

11. Непоносимост към лактозата

Както и повечето бозайници, котките изгубват способността си да усвояват млечни продукти след детската си възраст. Давайки мляко на котката си, може да и докарате стомашно неразположение и диария.

12. Котките са способни да издават около 100 различни звука, кучетата едва 10 :).

13. Ловуването не е инстинктивно котешко поведение. Ако котенцето не бъде научено от майка си или други котки да ловува, твърде малко вероятно е някога да започне да го прави.

14. Домашните котки спят средно по около 16 часа в денонощие. В природата големите котки, които ловуват изразходват много енергия за това и спят дори повече. Единствените същества, които прекарват по-голяма част от живота си в сън са ленивците.

15. Трицветните котки са почти винаги женски. Генът за цвят на козината е полово свързан, така че за да има едновременно черно и жълто в украската на козината, котката трябва да има две копия на X хромозома. Много рядко аномалия позволява раждането на мъжки котки с XXY хромозоми и трицветна украска. Тези котараци са винаги стерилни.
Възникна грешка в тази притурка