Google Website Translator Gadget

неделя, 10 юли 2011 г.

Молба до моите приятелки

Мили момичета,
познаваме се с вас вече близо 25 години (на 15 септември ще станат толкова :) и много ви обичам. Били сте с мен през всичките ми периоди. Много повече съм споделяла и показвала от същността си пред вас. Не пред гаджета, не пред родители, не пред роднини. Пред вас.

Благодаря ви, че винаги сте ме подкрепяли и сте ми показвали, когато съм тръгнала в погрешна посока. Коя го е правила с много такт и търпение, коя - директно и грубовато :) Знаем си се и затова именно все още сме заедно и се обичаме.

Пиша ви, защото много ме трогнахме и ми стана мило от загрижеността в пожеланията ви. "Повече личен егоизъм и повече екстровертност". То верно, че май е дошло време за интервенция :) Да ме изтръгнете от пагубното ми 'хоби'. Дето ме е вкарало в емоционални, морални и финансови дългове. Към семейството ми, към вас, към работата ми.

Но да ви кажа - недейте. Моля ви, спрете, преди да сте започнали.

Някак ще се справя, не е толкова страшно. Не и на една хилядна толкова страшно, колкото това, което, ние, хората, причиняваме на нашите 'домашни любимци' (да, и тези на улицата са ни домашни любимци. Те са децата или пра-пра-внуците на Шаро, вързан на 80 см верига, на Маца, която пускаме навън 'да се разходи и да си утоли нагона', на 'породистата' ни немска овчарка, която заплождаме, за да продадем кучилото й).

И да, знам, че много от вас мислят, че като родя едно дете, ще спра с тези животни. Че майчинският ми инстинкт се проявава така. Че ми е скучно и си търся 'благотворителна кауза'.

Моля ви, не мислете, че ме радват изказвания, че котката в двора се е окотила и колко са прекрасни малките котенца, ама какво ли ще стане с тях (риторичен въпрос). Или въпросите, които 'ласкаят' придобитите ми 'солидни знания' за тези животни: "Верно ли, че персийките раждат само с цезарово сечение? Че моята ще има бебета и да знам".

Или жалостивостта ви, че аз се правя на бог и се меся неправомерно в природата, като хващам беззащитни животинчета от улицата (а понякога дори и бременни) и ги затварям в капани, клетки, клиники, където ги кастрират, лишават ги от най-съкровеното им право - да дадат поколение. Или погледите ви, изпълнени със съжаление и може би мъничко погнуса към мръсните и покрити с косми дрехи, които нося като втора кожа на последък. Или нетърпеливостта ви, когато вие най-спокойно споменавате за кучето, което стопаните са кастрирали и заради това то се е депресирало, а пък аз взимам, че се изнервям и моля да сменим темата. Или молбата ви да не съм толкова крайна. Напоследък го чух и от приятели в 'нашата' гилдия. Аз пък се мислех за изключително толерантен човек :) Е, изненада, явно не съм.

Недейте да ме убеждавате, че 'те са си добре на свобода'. Може да съм крайна, но смятам убеждението ви за малодушно. Просто не желаете да видите истината. И като казвам, че ТЕ страдат, наистина мисля така и вярвам, че не драматизирам и не преувеличавам. Вижте филмчето по-долу, то говори милиони пъти повече от които и да е мои думи.

Моля ви, не омаловажавайте 'страстта ми' като ме питате на смях като говоря, че сме в условия на свръхпопулация, включвам ли и гълъбите и тях ли трябва да кастрираме и върнем. Не го изкарвайте на майтап, само ме наранявате. Там, където съм в момента, не е хубаво място и не мога да оценя хумора ви. Оценявам, че го правите с любов и за да ме разведрите, но не ми става весело.

Не се плашете и не ме гледайте странно, че галя, говоря и се спирам до всяко бездомно куче или коте, което видя. И че често мъкна в чантата си котешка храна. Или търча да купувам кремвирши за тях. И обезпаразитяващи. Или че докато съм в двудневната си отпуска на морето, организирам кастрация на кучетата, живещи пред квартирата. Или че водя безкрайни разговори по телефона за консистенцията на изпражненията на прясно осиновеното коте. Не ми се сърдете, че предпочитам да си купя дрехи от втората употреба, вместо да дойда с вас в мола.

Не ми се сърдете, че се причислявам към 'моята', вместо към 'вашата' кауза. Или че не помагам на хората, а съм избрала животните. На хората помагам както знам и мога. Основната причина да избера 'животинската' кауза е, че техните страдания, дори и да не са директно причинени от хора, са следствието от това, че сме направили тези 'любимци' зависими от нас. А те не могат да си намерят работа, да получат социални помощи или по-добро образование. Пък и "човек няма две сърца, едно за хората и едно за кучетата. Човек има едно сърце. И ако то е достатъчно голямо, има място за всички"

Няма да ви приканвам да се включите към 'нас'. Това е нещо, което всеки избира по съвест.

И да. Съзнавам, че това, което правя е капка в морето, че често допускам грешки, включително и за сметка на тях. Не се изживявам като бог и се натъжавам, когато правите подобни сравнения. Не се мисля за важна, че без мен светът ще загине или че съм 'дарила живот на стотици животни'. Не ги броя, не искам. Знам, че всъщност НИЩО не правя - преливам от пусто в празно. Само се плаша от цифрите, статистиката в тази сфера е доста тъжна, за съжаление...

И моля ви, не ми се обаждайте, за да ми разказвате ужасни истории за животинчета. Не, аз не се зареждам да знам за поредната ужасия. Това ме натоварва и краде от малкото капчици надежда, които уж са горивото ми да продължа напред с това 'хоби'. И моля ви, не ми казвайте, как вашия ветеринар ви е посъветвал котката ви да роди веднъж, 'за здраве'. И че не сте мислили какво ще правите с котенцата, ама едва ли е трудно, нали има хора като мен, които им намират дом. А и вашата котка е уникална, прекрасна, такива ще са и дечицата й, веднага ще се разграбят от най-добри стопани.

И наистина, НЕДЕЙТЕ, с предизвикателен и назидателен тон, да ми съобщавате, че ще развъдите догодина питбулката си, че и дори за 3-4 от неродените кученца вече имате дом. Какво очаквате да направя? А най-обичам, когато ми казвате, че що да си кастрирате домашния любимец, що пък като толкоз' знам, не си кастрирам мъжа? Много хубави думи от приятел...

И моля ви, не ми се сърдете. Не ми се сърдете за тази молба, затова, че изваждам наяве неща, които сте обсъждали с мен.

Не ми се сърдете, че като че ли някой е изключил светлината в очите ми. Това ми го каза друга приятелка, която ме познава от седем години.

Ами да, спряха тока в душата. Нямам пари да го плащам. Хахаха...

И не ми се сърдете за онзи случай, когато и вие забелязахте две кутрета без дом и ме помолихте за помощ. Да намеря дом на две кученца, полу-породисти. И аз полудЕх, почти ви напсувах "кой е тоя идиот, който е допуснал бездомна безпородна куча да роди от 'породистото' му куче на синджир"? А вие ми отговорихте: "не се ядосвай, ще си намерят къщи и всичко ще е ок, и при кучетата е като при хората - едни се раждат с късмет, други - не толкова..представи си какво е било, когато не е имало кой да се грижи за никого, сега поне има цивилизация. помисли, че има и кучета, които искат да си скитат фрий. горе главата, не е всичко само мъка по тоя свят :)))))" И аз избеснях - ама какво значи да си скитат на свобода? Та после да ги газят коли, повалят болести, умират от паразити и глад, биват жертва на изроди? Или да се оплакват гражданите, че са нахапани, че единствената оправия е да се избият уличните кучета, "'щото мен не ме е страх, че ще ме таковат, че да ги кастрираме. Не ги искам по улиците, за да не ме хапаят, за да не разнасят зарази,  да не плашат децата и възрастните, да не замърсяват улиците с изпражнения". И недейте да се обиждате от моя отговор: "Излез от твоя измислен свят. За съжаление всичко Е мъка, повярвай ми. Поне в техния свят. Както и да е, успех".

И сега ще ви издам една голяма тайна: аз не съм луда по кученцата и котенцата. Мдааа. Аз не ги искам по улиците, за да мога да се изживявам като 'спасител'. Не, никак, ама хич, не ги искам. Не им е мястото там.

Просто имах нещастието да полудея от мъка. И да си отворя очите. Ако не виждах какво се случва по улиците, ако не ми беше ежедневие "да изтъргвам полу-живи 'домашни любимци' от асфалта" (мазето, паветата, приемете го за метафора), май дори нямаше да имам такива вкъщи.

За накрая (търпение, знам, че съм досадно многословна в излиянията си :), все пак да споделя нещо, което няма нищо общо с мен. Но моля, отделете 6 минути и половина и го изгледайте.
(от тук)

И не ми се сърдете. Аз ви благодаря, че все още сте с мен. Въпреки че съм повечето време намръщена, нападателна, може би дори ви изглеждам зла, назидателна, виждаща всичко в черно и едностранчиво, преждевременно остаряла. Обичам ви, наистина! И ви благодаря, че ви има. Ако не сте вие....

3 коментара:

Ели каза...

Истинско писмо от един високо интелигентен човек скрит зад "мръсните" и "покрити с косми" дрехи. Момичета, вие сте щастливи да имате приятел в лицето на една личност от изчезващия вид "ЧОВЕК". Признайте, че в днешния забързан начин на живот все по-често губим ценности като "етика", "морал" и "съпричастност" и ставаме студени и затворени. Но не и Ели.
Ели, желая ти всичко, което те прави щастлива. За някой това е да ходят в кафенета, за други - да приберат мръсна котка от улицата и да и дадат шанс за живот. Няма значение, че една птичка пролет не прави, важно е всяко живо същество на което си помогнала да оцелее. Важно е, че пазиш сърцето си "ГОРЕЩО"!

Диана каза...

Имах щастието наскоро да се запозная с Ели. Човек, какъвто не бях срещала до сега /не и на живо/. И по повод на това писмо, ще се възползвам открито да и призная - Ели, за мен е чест да те познавам! Зная, че е трудно, но трябва да продължиш. Ти и малцината като теб сте единствената надежда на тези нещастни, страдащи същества. Прави ти чест, че не си се отказала, въпреки отношението на околните и въпреки всички трудности, които срещаш. Една птичка пролет не прави, но знай, че има и други такива самотни птички, които правят своята мъничка пролет. Така че, Ели, не си сама, макар и неразбрана от мнозина. Желая ти успех и много щастие! И когато пак ти стане тъжно, помисли си колко невинни душици си спасила и дано поне малко ти олекне.

Nadia каза...

Ели не те познавам, но Благодаря за това което си написала. Аз имам дете и това не ме спира, не мога да понасям размазани животни по улицата, изхвърлени бебета и т.н. може да не правим много но поне правим нещо а не се мотаем в мола и вместо нови дрехи спасяваме някое нещастниче, не винаги успяваме да поправим поредната човешка грешка, но се опитваме с цялото си сърце. Надя