Приятели на котката: 7 малчовци търсят приемен и постоянен дом

Котетата са в 7 и са София. Обадиха ни се от клиниката, с която работим, оставили са ги тази сутрин, не се знае кой. Изглеждат чисти, добре гледани. На около месец, хранят се сами.

Ще ги обезпаразитят. Лекарите няма какво да правят с тях, спомена се много тъжна опция, не искам да я пиша, първо, защото не искам да мисля върху подобен изход, второ, за да не звучи като емоционално изнудване.

Наемам се да помагам с каквото ми е по силите, но то не е много за съжаление. Нямам никаква готовност, защото съм поела вече други ангажименти.

Ще съм много задължена, ако някой откликне.

От две котила са и са определено от улицата. Имаха бълхи, но ги напудрихме и това е решено :) Утре ще ги обезпаразитим вътрешно, оказа се, че в клиниката имат само Панакур и не посмях, зням, че може да бъде опасно за мъници. Малко им сълзят очетата и имат сополи, трябва им бяна и почистване на ушите. Но това е лесно осъществимо.

В момента са у нас, прекрасни са. Ще пусна снимки да ги видите и вие. Малко ми е трудно с определянето на половете, така че извинете, ако без да искам, излъжа.

Котило 1 (на около 5-7 седмици):

- момиче, страхливка, все гледа да се завре някъде, борбена е и не се дава лесно. Много е смешна, може би най-хубавата

- момче, дейно, лакомо, смело, обича да разучава и оглежда, не го е страх да остане сам

- момче, спокойно, засега ми е трудно да определя с какво се отличава. поспаливко :) разликата между двамата братя е цветът на носа. На единият е бял, а на другия - оранжев.

- момиче, ленива, все спи, муши се в другите, едричка и много пухкава

Котило 2 (на около 3-4 седмици)

- момиче (?), много сладко и тихичко мячи, в момента в който го погалих и се разтопи - зарови си главата е дланта ми и замря...