Понеже ние винаги се забавляваме като четем последните новини от приемния дом на Ягодката, решихме да споделим още с вас. А има и някои полезни съвети и обяснения за враждебността на останалите котки в дома.
офффффффффффф
тъкмо бях започнала да преоценям собствения си крайно нетипичен оптимизъм за трошицата и двете каки, когато се случи това:
всъщност Мацуц подхожда по-агресивно и ме притесняваше, че няма да я приеме. само че ето ви
пак й хъска, но стои до нея и не посяга, което си е напредък - до вчера и Мацуц, и Гизмо стояха в помещението, в което трохата НЕ Е.
слизаме си сама:
ходим, ходим:
и ръмжим на каките, когато те ни съскат, особено когато се храним 
днес каките бяха затворени на терасата цял следобед, малката си обикаляше спокойно вътре. не знам дали и това няма някакво отношение.
абе радвам се много 
иначе през повечето време сме ето така:
ето така се хранихме преди малко
също си направихме разходка на терасата
още й хъскат... просто вече се чудя... тя се крие зад дивана. нищо не й правят, само я плашат. тя ръмжи и хъска и тя. ще почакам още малко, но ако имате идеи, моля споделете.
Ето няколко идеи, които дадохме на приемната майка на Ягода, може и на вас да са полезни в сходни ситуации: Мисля, че при вас нещата са си съвсем добре. Щом няма битки ... Просто трябва малко време. Междувпрочем очаквах точно Мацуц да е по-люта към новото коте у вас, отколкото Гизмо. Не знам защо се получава така, но и други хора са споделяли, че по-късно осиновените котки са по-негостоприемни отколкото първите.А може да им мирише още на лекарства, на нещо, което ги дразни - това е най-вероятното обяснение защо в твоя случай са се държали враждебно с кастрираните котки. Просто не са миришели както преди.
Много благодаря, това наистина си е окуражително. нали знаеш, като си взел решение и гледаш, че нещо не е съвсем както ти се иска, и се коркаш. не знам как се въздържах да не те побъркам по телефона. отделно, че в речника срещу думичката "нетърпеливост" трябва да се сложи моя снимка...
така, така - Гизмо хъскаше на Мацуц като я прибрах от кастрация. ама тука си говорим за анклав срещу малката. добре, че не са много интелигентни каките
малкото като се пораздвижи малко повече и по-спокойно и всичко ще си дойде на мястото. общо-взето вече "забравят" за нея: снощи ми беше в скута, Мацуц по навик скочи да я галя и я видя по време на скока, от въздуха. разсъска се и избяга. а аз се разхилих и й се подигравах дълго след това на смотлата смешна
бебелюгин вече реагира на тракането на гранулите в паницата и въобще не й пука от каките като го чуе 
мама им котешка.... не мога да ги гепна да ги снимам и тва си е - докато включа апарата и Мацуц изчезнала. ще трябва да си го представяте - начи тигровата лигла идва да души малкото и докато го души ръмжи 
идиотка
зажадняват за ласки и понеже през деня като съм си тук, съм на дивана, а дреболюнгерът е залепен за мен, идват. носят се в индианска нишка, Мацуц идва да души, Гизмо ляга на табуретката и се цупи, ма така, демонстративно се цупи - гледай, цупя ти се. ако не гледам - лапа: ВИЖ МААААААААА, ГЛЕЙ КАК ТИ СЕ ЦУПЯ!!!
и така. малкото вече стъпва много по-уверено и на двете крачета. още не смее да ходи дълго, обаче днес търкаляше едно топче на земята. Мацуц я гледаше иззад табуретката.
Трохата си е направила рана на лявото задно краче. чистим я, не изглежда сериозно. в сряда сме на преглед при нейния си доктор, той ще каже какво-що.
надявам се да мога да ги фотна смешничките, да ви ги покажа дано стане 
Няма коментари:
Публикуване на коментар