Google Website Translator Gadget

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Нико тъгува...

Представяте ли си да се намирате в стая метър и половина на три, в която има само легло и тоалетна? Няма прозорци, нито полъх свеж въздух, само изкуствено осветление и тишина. Извеждат ви три пъти на ден да ядете и да се разтъпчете малко и ви връщат обратно в килията. И така ден след ден! На това хората му казват затвор - не, казват му карцер. А Нико е принуден да живее така в момента. Скучно му е и му е тясно, но миличкият не протестира, защото вече е научил горчивия урок, че на улицата е страшно, че там може да ти се случи най-лошото. По чудо избегнал да бъде разкъсан жив, той се надява, че късметът му не го е напуснал и ще намери щастието си. А още вярва на големите непохватни същества, които му казват, че го чака по-добър живот и собствен дом! Вярва им, защото чувства с котешкото си сърчице, че го обичат и преживяват за него и че правят всичко по силите си да му помогнат! И затова стиска зъбки и търпи! Виждал е и много по-лошо!
Сърцето ми се къса да го гледам затворен в клетката в мазето! Да го пускам за малко навън да се разтъпче и пак да го прибирам в клетката, защото трябва да ходя на работа, а него няма къде другаде да го оставя. Опитвам се да го разигравам с торбичка на връвчица, да го гушкам повече, но той е все още детенце и има нужда от повече внимание, или дори просто от възможност да стане и да се разходи малко. Затварям очи и го виждам легнал на мека постилка, радвайки се на късното есенно слънчице през прозореца, щастлив, че няма да се тревожи за наближаващата студена зима! Дано стане чудо и тази мечта се сбъдне, защото той наистина заслужава своя шанс!

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка