Google Website Translator Gadget

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Котката Роузи и трите й музикални бебета Таря, Салваторе и Тил

Историята на Роузи е съвсем обикновена и прозаична. Дет' се казва - ежедневие...

Преди около 3-4 месеца ми се обади Светлана, жената от Слатина (може да си спомняте за нея покрай Барис и Асока и Бъки). Явно в Слатина розово-оранжевият котешки ген е много силен :)) И тези наши герои са в подобна гама като Барис и Асока.


Оказа се, че някой прясно е изхвърлил или изгубил бяло-оранжева котка, много чистичка и гальовна. Светла, която обгрижва всички улични и полу-домашни животни в района си в Слатина, решила, че е домашна заради това, че се е появила изведнъж, изключително чиста, социализирана и без паразити. И докато разпитвали дали някой не я търси и докато преценим дали е женска или мъжки, се оказа, че е бременна. Организирах се за клетка, разбрахме се кога да я гепна за кастрация и тя изчезна. Появила се около месец по-късно, без корем... А преди около месец и нещо една колежка на Светла видяла едно от бебетата й.

На 11 юни отидох да занеса клетка на Светла, да хване котката и да организираме кастрация. Котетата й вече били достатъчно големи, за да се хранят сами, а майка им имала и мастит, наранена муцунка и подозрения, че пак ще бременее.

Светла ми предложи така и така съм там, да отидем да я видим. Та знаете как е, тя беше ‘там’, гепнах я и право при любимите доктори. Тук е мястото да се извиня на Добро хрумване, че нито имах записан час за кастрация, нито дори се усетих да се обадя. Явих се в клиниката с котката и помолих, ако могат да я приемат, че не се знае кога пак бихме я хванали. Благодаря ви! Качена снимка

В интерес на Роузи трябва да кажа, че тя се даде много лесно. Мила и разговорлива котка е. Просто я гушнах и я пъхнах в транспортната чанта. Мрази да е в клетка и ненавижда пътуването с автомобил. Доказано емпирично :)

В понеделник, 14ти, отидох да си я прибера, вече кастрирана и възстановена. И исках да я пусна обратно на мястото, където се беше установила.

Разбрахме се със Светла, с мен дойде и Маня, още една добра жена. Да, ама като оставихме клетката на земята пред изоставената къща, където се крие котешкото семейство, Роузи се размяка от вътре. И хоп, едно бомбонесто, бяло с оранжево, прекрасно коте се показа (може би трябваше да се сетя да фотографирам процеса, беше много интересно :
). И още едно зад него.... И какво да правим, вместо да върнем майката, прибрахме и трите малки. И хайде в моето мазе. Но да не забравя да похваля Роузи, която сякаш убеждаваше страхливчовците "Елате, бе, казвам ви, че не е страшно". Ако не беше тя да ги вика, нямаше как да ги хванем.Прикачена снимка
Няма сега да ви занимавам с моите колебания и дилеми как ще се справя, ама нали съм поела ангажимент към още близо 15тина котки и 2 кучета (едното даже още си няма тема...). Явно събираческият ген у мен си каза думата. Е, както и подозренията, че е била домашна. Знаете какъв е шансът за оцеляване на бивши домашни. А и Светла и Маня помогнаха в убеждаването. Особено Светла като ми разказа колко котешки трупчета са погребали последните месеци (от кучетата в квартала).
След това останаха няколко седмици във вет клиника под карантина, където бяха обезпаразитени и ваксинирани. Малко след ваксината, но достатъчно, за да са изградили имунитет ги преместихме в хотел.
Прикачена снимка
И в момента са там. Изключително благодарна съм на Гери, че ги прие и то така радушно и при страхотни условия! Тя е и кръстница на Роузи. Останалите имена ги измислих аз, не особено оригинално :)


И така да ви представя:

Гальовната Роузи
Гласовита, разговорлива, мила. Не обича да я вдигам и гушкам, но може би е временно заради мастита. Иначе се гали и умилква съвсем по размазващо котешки. Именно с това поведение ме подкупи и измами да не мога да я върна на улицата. Има независим дух и просто си я представям как царствено ще се настани на нечие диванче. Хъска на кучетата, но в хотела всички живееха с едно куче (болонко-подобно) без проблем.
Прикачена снимкаПрикачена снимка

Свитичката Тaря (Tarja)
Лакомичко ми е момичето, какво да се прави J Но пък има добри маниери и яде с финес и бавно, доколкото това може да бъде казано за бебе-коте :). Тя е най-свита, притеснителна и срамежлива. Ориентира се бързо в обстановката: или е сгушена в транспортния бокс или в нейния си ъгъл. Доказателство, че момиченцата макар и по-умни са по-темерутести, поне като малки :)

Прикачена снимкаПрикачена снимка




Смелият Салваторе (Salvatore - Sully)
Най-контактният, забавен и игрив от тримата. Боец, ловец и смелчага. Най-бързо се отпусна, само му дай една мишка да си я подхвърля и забравя за страхове и притеснения. Обича да си играе като катерица. Изключително красиви зелени очи, обрамчени в синьо. За съжаление май много-много не се вижда от снимките. Но ето доказателства за катеричата му същност:

Прикачена снимкаПрикачена снимка

Бързият Тил (Till)
За него най-малко мога да кажа. Обича да проучва и разучава. Много смешно си мърда розовия нос. Както се вижда и от снимките, и той както останалите има отлични хигиенни навици и обожава да се катери. Има страст и към мишките, с предпочитания към тези от плат :) Трябва му малко, за да стане размазващо гальовен :)
Прикачена снимкаПрикачена снимка


Всички те търсят дом, може и приемен, няма да откажем :) Имат нужда от още малко социализация, но това съм сигурна, че ще бъде постигнато от само себе си, ако са постоянно около хора.

И един въпрос към вас – защо музикалните бебета? (въпрос уловка - да проверя дали сте стигнали до края. Браво за търпението! :) Иначе съм ви оставила някои следи за по-лесно разгадаване)

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка