Историята е от ежедневните така да се каже. Днес ми се обадиха нашите лекари, за да споделят за новата си придобивка - поотраснал кастриран персиец. Отидох да го видя и наснимам и на място разбрах следните детайли. Котаракът е бил на семейство с деца. По думите на бившия собственик нападал децата и това е причината да не го искат. Взима го техният ветеринарен лекар, който го касттрира и прибира в дома си. Там котето пребивава буквално само дни преди и те да решат да го разкарат - изсъскал бил на детето. А сега да кажа и аз какво видях ... Котето не само не прояви агресия, когато го извадихме за снимки и оглед ми направо изглеждаше отегчено. Никой от лекарите и гледачите в клиниката не е имал проблем, когато е трябвало да го обслужва. Изводите май са ясни от само себе си. Котаракът има нужда от дом или без деца или с деца, но такива, чиито родители са се погрижили да им обяснят, че котките са живи същества със своите емоции, симпатии, антипатии, настроения и нужда от малко лично пространство, а не плюшени играчки. Освен това и аз и ветовете смятат, че дори да е имал моментни и редки пристъпи на по-рязко държание, то след кастрацията тези неща съвсем ще изчезнат с малко търпени (просто нивата на хормоните не спадат мигновено след кастрацията).
И така! Като за начало търсим приемен дом, за да не стои затворен в клетка, а после и постоянен с хора, които ще го обичат и уважават!
Няма коментари:
Публикуване на коментар