Google Website Translator Gadget

неделя, 14 ноември 2010 г.

Първа среща с Черна

На 14 ноември тръгвам от нас, за да предам Джаки в новия й дом. Точно на входната врата чувам онова "Мяуууу", от което на всеки човек, обичащ котки му става зле.

Почвам да се оглеждам и да търся източника. Точно под втората кола, под която пълзя, чувам съвсем до ухото си, ама нищо не виждам.Прикоткваме се и тя сама си идва в ръцете ми: черна (затова нищо не съм видяла, беше тъмно, а ние що пък да имаме улично осветление, нали естественото е по-романтично). Поне очите й да светеха, а то... Очите й потънали в гной, нищо не се вижда от тях. От тук нещо ми се губят нещата, признавам си,паникьосах се, не бях виждала подобна гадост. Изтичах да взема транспортна чанта, напъхах я вътре и звъннах за такси. Междувременно стигнах до колата, където ме чакаха моите приятели с Джаки и ги помолих сами да отидат на срещата.

Стигнах до клиниката (тук едно отклонение, за първи път ми се случва подобно нещо: шофьорът на таксито не ми поиска пари като разбра, че карам бездомно и болно животно. Много съм впечатлена и задължена на този Човек!). Прегледаха я, и казаха, че трябва да изчакат очен специалист.

Междувременно се установи, че котката има и сaчма под кожата (не поисках рентген, за да е я облъчваме, това нямаше нищо общо със състоянието й, пък и не мога да си позволя излишни разходи).
Тъй като не беше ясно какво е причинило състоянието й, помолих да я тестват за котешка левкемия и спин, да не би това да е причината. Левкемия няма, има, обаче много слаба втора чертичка на теста за СПИН, т.е. позитивна е.

От тогава Черна е в клиниката. Около 10 дена беше на антибиотици и я лекуваха от тежка диария и конюнктивит. Възстанови се и помолих да я кастрират. Улична котка е, не ми и хрумна да я гледат първо на ехограф. Да, познахте - оказа се, че вече е кастрирана, може би преди около година или по-малко. Намериха почти резорбирали вътрешни конци. Ваксинирана е на 29 ноември, обезпаразитена е 2 пъти преди това.

Вече 3 пълни седмици Черна си чака в стационара, в малка клетка. Видях я последно в четвъртък вечерта, добре е, напълно здрава и възстановена. Чака... Какво чака?
Признавам, че допуснах грешка. Може би не трябваше въобще да се колебая и да я върна на улицата. Но как да го направя: вече два пъти пресича пътя на хора като нас (или пък е била домашна), по нея са стреляли, има вирус, подобен нa СПИН, с който на улицата шанса й за 'нормален' живот (каквото и да значи това), клони към <0.

Честно, нямам варианти за нея. В мазето ми има 3 малки котета с кожни проблеми, не искам да я заразя и с това. На хотел да я дам, нямам средства, вече съм поела ангажимент с парична помощ към жената, която гледа Мелъни и към Чочко. Остава да й търся приемен дом, където няма котки или има съвсем здрави животни. Проблемът не е у нея, а обратното - много често леки вируси, които здравите котки дори не усещат, се задълбочават при котки с FiV.

Черна не е опасна за хора, други животни, и най-вече котки: вирусът се предава при досег на здрава кръв със заразена кръв или слюнка, т.е. при ухапване. Тя е спокойна и няма заплаха, че ще ухапе друга котка напротив. Може да живее нормално, с високо качество на живот, стига да е в дом, където да получава добра храна, стандартните профилактични прегледи и грижа. Ето тук може да научите повече.

Самата аз се сблъсках с Котешкия имунно-дефицитен вирус покрай едни малки котета, за които се грижех и от тогава знам, че тестовете с които разполагаме в България са за антитела, които се предават с майчиното мляко, затова се препоръчва повторен тест и най-вече лабораторен ДНК тест (тук се взима цяла кръв и се праща в чужда лаборатория, около 40 евро е за 1 тест, по-скъпи са куриерските услуги около 120 лева до Германия, напр.).

В този случай, освен че ще ми е невъзможно по финансови причини, за пораснали котки обикновено антителата са произведени от самата котка, а не са приети с майчиното мляко, така че няма много смисъл за такъв скъп тест. Така ме посъветваха освен нашите ветове и специалисти от Белгия и Щатите, с които си писах по въпроси и които имат много опит. И чийто контакти/приюти за спинозни котки са претъпкани и не могат да ми помогнат като я предложат за дом в чужбина. Там не са по-запознати с тази болест, за съжаление.

В резюме:>> Трябва да махнем Черна от стационара, няма причина да стои затворена в малка клетка в потенциален досег с болни животни. А и от там ми дават зор.
>> Аз няма къде да я сложа, може ли някой да откликне?
>> Или може би да не губя повече време и средства, и да я върна на улицата?

Но как, като тя е мила, спокойна, не е дзвер като моята домашна котка. Черна е разговорлива и търсеща контакт с хора. Не мога да кажа дали е чак гальовна, но като беше зле, а и сега като я гушна, седи в ръцете ми спокойна и доволна (доколкото е възможно). Ще пусна по-нататък снимки, за да я видите. Уф...

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка