Ягода: писмо от приемия дом

откровено казано, това е едно от най-сладките създания, до които съм се докосвала и трябва по-скоро аз да благодаря на Приятели на Котката, че ми дадоха шанс да й се радвам
мъничката трошица е много по-добре. каките вече не я хъскат толкова, опитват се да я игнорират. тя няма нищо против - достатъчно е аз да я галя, да папа и да спи.
имам обаче малка забележка за стила: ми нищо не разбира тва коте от лукс... каква принцеса ще става - не знам, не знам.
като си я взех от клиниката, си легна в тоалетната, което ме втрещи
спретнах едно легло от кош за пране и стара възглавница - хареса го. викам, ще купя хубаво легълце за сладкото бебе, и едно за каките. дойде легълцето - уважи го за 15тина минути и айде пак в коша за пране. сега ще си купя нов хубав кош за пране явно, щото този стария е зает...

малко снимки:

лежим в леглото



леглото не ни харесва и се опитваме да го унищожим:



игра:




разсейваме се леко:


любимата играчка:



другата седмица ще видим дали не може да се махне още някоя друга арматура. стискайте палци!

Ягода: обратно в приемния дом - УРА!

Имаме чудесни новини от приемната майка на Ягодката:

познайте кой е вкъщи?

вече ходи много по-стабилно, външният фиксаж на дясното краче го няма, а отношението към каките е правилното - ае у лево

сладкото ми ждирбилидунценце

Ягода е тъжна

И вчера видях малката бубичка. Спеше на кравайче в клетката си и ме удостои само с кратък поглед с полуотворено оче. От онзи тип погледи дето те пронизват право в сърцето - "Обидена съм на всички, че пак съм заточена в клетката! Вижте ме колко съм тъжна и нещастна!".

Ягодка е отново в клиниката

Ето какво ни писа Поли преди малко:

плюйте, че някой ни е урочасал - малката си е изкарала единия пирон от лявата бедрена кост... остана в клиниката, понеже трябва да е относително обездвижена, а вкъщи няма как да стане, дори и да е в клетка - каките ще я дразнят...
дясното краче зараства чудесно, външните фиксажи може би ще могат да се махнат след 20тина дни. не знам кога ще си я взема - надявам се скоро...

както обикновено - при мен лесно не става...

Много се бях притеснила и ходих до Антим след работа лично да попитам как стоят нещата. Увериха ме, че място за паника няма :). Просто наистина трябва да ограничим движенията и за 20-тина дена.

Ягода: дипломатически диалог с Мацуц и Гизмо :)

Понеже ние винаги се забавляваме като четем последните новини от приемния дом на Ягодката, решихме да споделим още с вас. А има и някои полезни съвети и обяснения за враждебността на останалите котки в дома.

офффффффффффф
тъкмо бях започнала да преоценям собствения си крайно нетипичен оптимизъм за трошицата и двете каки, когато се случи това:

всъщност Мацуц подхожда по-агресивно и ме притесняваше, че няма да я приеме. само че ето ви

пак й хъска, но стои до нея и не посяга, което си е напредък - до вчера и Мацуц, и Гизмо стояха в помещението, в което трохата НЕ Е.

слизаме си сама:

ходим, ходим:

и ръмжим на каките, когато те ни съскат, особено когато се храним

днес каките бяха затворени на терасата цял следобед, малката си обикаляше спокойно вътре. не знам дали и това няма някакво отношение.

абе радвам се много

иначе през повечето време сме ето така:

ето така се хранихме преди малко

също си направихме разходка на терасата

още й хъскат... просто вече се чудя... тя се крие зад дивана. нищо не й правят, само я плашат. тя ръмжи и хъска и тя. ще почакам още малко, но ако имате идеи, моля споделете.

Ето няколко идеи, които дадохме на приемната майка на Ягода, може и на вас да са полезни в сходни ситуации: Мисля, че при вас нещата са си съвсем добре. Щом няма битки ... Просто трябва малко време. Междувпрочем очаквах точно Мацуц да е по-люта към новото коте у вас, отколкото Гизмо. Не знам защо се получава така, но и други хора са споделяли, че по-късно осиновените котки са по-негостоприемни отколкото първите.А  може да им мирише още на лекарства, на нещо, което ги дразни - това е най-вероятното обяснение защо в твоя случай са се държали враждебно с кастрираните котки. Просто не са миришели както преди.

Много благодаря, това наистина си е окуражително. нали знаеш, като си взел решение и гледаш, че нещо не е съвсем както ти се иска, и се коркаш. не знам как се въздържах да не те побъркам по телефона. отделно, че в речника срещу думичката "нетърпеливост" трябва да се сложи моя снимка...

така, така - Гизмо хъскаше на Мацуц като я прибрах от кастрация. ама тука си говорим за анклав срещу малката. добре, че не са много интелигентни каките
малкото като се пораздвижи малко повече и по-спокойно и всичко ще си дойде на мястото. общо-взето вече "забравят" за нея: снощи ми беше в скута, Мацуц по навик скочи да я галя и я видя по време на скока, от въздуха. разсъска се и избяга. а аз се разхилих и й се подигравах дълго след това на смотлата смешна

бебелюгин вече реагира на тракането на гранулите в паницата и въобще не й пука от каките като го чуе

мама им котешка.... не мога да ги гепна да ги снимам и тва си е - докато включа апарата и Мацуц изчезнала. ще трябва да си го представяте - начи тигровата лигла идва да души малкото и докато го души ръмжи
идиотка

зажадняват за ласки и понеже през деня като съм си тук, съм на дивана, а дреболюнгерът е залепен за мен, идват. носят се в индианска нишка, Мацуц идва да души, Гизмо ляга на табуретката и се цупи, ма така, демонстративно се цупи - гледай, цупя ти се. ако не гледам - лапа: ВИЖ МААААААААА, ГЛЕЙ КАК ТИ СЕ ЦУПЯ!!!

и така. малкото вече стъпва много по-уверено и на двете крачета. още не смее да ходи дълго, обаче днес търкаляше едно топче на земята. Мацуц я гледаше иззад табуретката.

Трохата си е направила рана на лявото задно краче. чистим я, не изглежда сериозно. в сряда сме на преглед при нейния си доктор, той ще каже какво-що.

надявам се да мога да ги фотна смешничките, да ви ги покажа дано стане

Ягода в приемен дом

Малко се тревожехме как ще я посрещнат двете вече налични маци, но за щастие всичко мина успешно и трите девойки засега се разбират чудесно. Надявам се Поли да го онагледи със снимки . Ето какво казва тя:

Всъщност "чудесно" е много силно казано, но проблеми няма. в момента двете прими са в спалнята, а трохата спи на възглавницата зад мен. първо се криеше, понеже моите идиотици й хъхкаха, но като я взема и включва моторчето.
пи водичка, храна не съм давала още, понеже като я взех от клиниката сутринта, беше с пълно тумбаче.
ужасно сладка е, аз съм безобразно влюбена. толкова е мъничка и изящна, чак не мога да повярвам, съвършена е. то верно, че аз съм луда на тема котки, а има и огромна доза сантимент.

проблеми не очаквам да има - ще й похъхкат, па ще им мине. нито ще й посегнат, нито нищо.

а иначе за протокола: крачетата са фиксирани, бе, имало е счупенко, и още ги криви. тя не, че много се движи за сега, ама нека не бързаме

като я взех, чак не можах да повярвам колко е мъничка - на снимките изглежда по-голяма. тя е простооооооооо
събира ми се в двете шепи, Божееееееее

и за да не съм голословна:

Ягода с ваксина

Малката е вече ваксинирана преди няколко дена . Готова е и за изписване. Мога ли да разчитам на някой от вас за приемен дом ?

Ягода от клиниката

Д-р Савов вчера ми се обади да поръча ако вече има какички, които проявяват интерес да осигурят временен дом на малката муцунка, да се подготвят . Скоро щели да я изписват. Обезпаразитена е вече три пъти и съм поръчала в първия миг, който сметнат за удачен да и боцнат една ваксина.